Кратка биография

През 1985 година Кябдже Дилго Кхйенце Ринпоче и Кябдже Пенор Ринпоче заедно разпознават Чанглинг Ринпоче като основния тулку на манастира Чангчуб Линг в областта Цанг в Централен Тибет.

Новината достига до семейството на Ринпоче в Калимпонг с писмо, написано от Техни Светейшества. Бабата на Ринпоче, очудена от новината, се заема с изясняване на ситуацията. Тя проследява източника и стига до един стар йогин, Лама Тракден, ученик на предишния Чанглинг Лингпа.

Лама Тракден отишъл до манастира на Пенор Ринпоче в Мисури, Индия и го помолил за разпознаване на прерожденеца на своя коренен учител. Дилго Кхйенце Ринпоче и Пенор Ринпоче посочили заедно прерожденеца.

Като 11 годишно момче Чанглинг Ринпоче постъпва в манастира Шечен, и е ентрониран от Кхйенце Ринпоче, като получава началните монашески обети от Трулшик Ринпоче. През първата година той се учи да пише и чете тибетски. През следващата година отваря врати философския колеж на Шечен и Дилго Кхйенце Ринпоче записва Чанглинг Тулку в програмата, въпреки че той е бил само на дванадесет години - много по-млад от необходимата възраст.

Когато Ринпоче става на петнадесет години, неговият коренен учител Кхйенце Ринпоче умира. На шестнадесет годишна възраст Ринпоче започва да преподава учения на другите студенти от колежа, докато в същото време учи с Трулшик Ринпоче, Рабджам Ринпоче, Таклунг Цетрул Ринпоче и други лами. На осемнадесет годишна възраст Шечен Рабджам Ринпоче, абатът на Шечен, изпраща Чанглинг Ринпоче да завърши обучението си по Праджняпарамита под ръководството на кхенпотата от колежа на Пенор Ринпоче в Индия. На двадесет годишна възраст той получава пълните монашески обети от Трулшик Ринпоче. На двадесет и една годишна възраст Чанглинг Ринпоче защитава степента кхенпо.

През 1998 година, по време на ежегодния Нйингма Мьонлам в Бодхгая, учителите, отговарящи за продължаването на традицията на Северните съкровища на школата Нйингма избраха Чанглинг Ринпоче за следващия глава на тази приемственост и за наследник на Кябдже Таклунг Цетрул Ринпоче. С това решение Чанглинг Ринпоче става един от главните учители в школата Нйингма.

След смъртта на Дилго Кйенце Ринпоче основните учители на Чанглинг Ринпоче са Кябдже Трулшик Ринпоче, Кябдже Шечен Рабджам Ринпоче, Додрупчен Ринпоче, Пенор Ринпоче и Таклунг Цетрул Ринпоче.

В момента Чанглинг Ринпоче преподава на старшите ученици в Шечен колежа и на онези, ангажирани с три годишен ритрийт в отшелническия център на Шечен. Ринпоче е пазителят на интегритета на ритуалната традиция в Шечен и преподава ритуал и Нйингма тантра на напреднали ученици. Ринпоче започва да преподава извън Азия за първи път през 2002 г. в Австралия. След това през 2004 г. пътува до Северна Америка и през 2005 г. посещава Европа.

Северните съкровища

От петнадесети век насетне поредицата Чанглинг Ринпочета са практикували и поддържали приемствеността на Северните съкривища на будистки учения. Северните съкровища са последните учения, дадени от Гуру Падмасамбхава преди той да напусне Тибет. След като ги преподава, той ги скрива като терми за бъдещите поколения.

В края на 14 век Тулку Зангпо Дракпа открива известната Молитва от седем глави. Той я дава на Ригдзин Годем, на когото тя послужва за ключ към откриването на основния корпус от учения. По-късни клонове на тази традиция се откриват от Тенйи Лингпа (15 в.н.е) и Гаруанг Дордже (17 в.н.е). Сред множеството известни учения на Северните съкровища е Гонгпа Сангтал - една от най-изключителните творби върху Великото съвършенство (Дзог Чен) от необятните учения на Падмасамбхава. Цикълът Кьончок Чинду на Ригдзин Джатсон Нйингпо също се счита за по-късна част от традицията на Северните съкровища.

По време на китайската окупация на Тибет преди няколко десетилетия много от текстовете на Северните съкровища се разпиляват и някои остават еднични екземпляри. В момента функционира неправителствена организация, наречена Будистка задруга на Северните съкривища, която има за цел да съхрани живата приемственост и практика на тези безценни учения.

Приемствеността на Чанглинг въплъщенията

Има две основни Кагю приемствености - Марпа Кагю и Шангпа Кагю. Марпа Кагю допълнително се дели на две: Дагпо Кагю, която произлиза от Гампопа и Речунг Кагю, която води началото си от Речунгпа.

Речунгпа целенасочено се преражда, за да събере биографиите и песните на Миларепа и да възстанови ученията на безформените дакини. Тъй като Марпа успява да преведе само две от осемте глави от осемте дхарми на тези учения, той казва на Миларепа, че един от учениците на Миларепа в бъдеще ще събере тези учения. По-късно Миларепа казва на Речунгпа, че тъй като има предсказание на учителя му един от учениците му да отиде в Индия, той, Речунгпа, трябва да замине и да събере останалите учения на безформените дакини.

Речунгпа заминава за Индия и среща там Типупа, който не бил никой друг, а първият син на Марпа, Дхарма Доде, на когото Марпа искал да предаде цялата си устна приемственост. Драрма Доде обаче бива убит в Тибет при трагични обстоятелства и преди да умре Марпа му дава удивителното и тайно пхоуа посвещение и инструкции за пренасяне на съзнанието в чуждо мъртво тяло. Дхарма Доде не успява да открие подходящо тяло на току що починал човек и пренася съзнанието си с ключовите инструкции на Марпа в тялото на един умрял гълъб. Останалите ученици на Марпа, които присъствали на това събитие станали свидетели на множество удивителни знаци и всичките видели Дхарма Доде във формата на Хеваджра. Марпа изпратил гълъба към едно гробище в Индия, където било подготвяно за кремация тялото на току що починало шестнадесет годишно момче.  Дхарма Доде пренесъл съзнанието си от тялото на гълъба в тялото на момчето и всички присъстващи решили, че момчето се е съживило отново. То станало известно в последствие с името Типупа. 'Типу' означава 'гълъб'. Тази пхоуа приемственост била временно загубена. Тя можела да се предава само еднократно и устно от учител на ученик и вече била дадена на Дхарма Доде, така че Марпа не могъл да я предаде на никой друг.

Типупа станал ученик на Наропа и Майтрипа и получил от тях всичките учения на безформените дакини. Когато Речунгпа пристигнал в Индия Наропа вече бил отпътувал за Кхечара, така че Речунгпа получил остатъка от ученията на безформените дакини от Типупа, занесъл ги обратно в Тибет и ги предал на Миларепа. По тази причина приемствеността на ученията на безформените дакини минава през Наро, Типупа, Речунгпа и Миларепа. Речунг Кагю се основава основно на ученията на безформените дакини и на приемствеността, която Речунгпа получава от Наропа.

Цан Ньон Херука е от приемствеността ученици на Речунгпа и е известен като еманация на Речунгпа. Цан Ньон Херука е бил Кагю учителят, който съставил биографиите на Миларепа. Втората цел на Цан Ньон Херука била да съживи приемствеността ученията на безформените дакини. Това е стриктна устна приемственост - пазителите на тази приемственост не дават публични учения върху нея, а я преподават само на малцина избрани ученици.

Цан Ньон Херука имал много ученици, но ученикът на сърцето му бил Гоцанг Репа Нацок Рангдрол. Гоцанг Репа от своя страна имал много ученици, но от двамата му основни ученици единият бил Готукпа Санге Дордже. Той е считан за въплъщение на Цан Ньон Херука и е бил първият Чанглинг Ринпоче, когото тибетците от района на Цанг наричали 'Лама Речунгпа'. Първият Чанглинг Ринпоче и първият Далай Лама били съвременници. Някои от следващите Чанглинг въплъщения починали на много ранна възраст. До момента е имало общо петнадесет въплъщения.

Чанглинг Тулкутата са считани за пазителите на приемствеността на Речунг Кагю. Единадесетият и дванадесетият Чанглинг Ринпочета са се ангажирали повече с практиките от Северните съкровища на Нйингма и въвели традицията на Северните съкровища в манастира Чанглинг.

Предишният Чанглинг Ринпоче е написал много коментари върху ученията на Речунг Кагю - дори прославеният Джамянг Кхйенце Уангпо е отишъл до неговия манастир, за да получи от него приемствеността Речунг Кагю. Четиринадесетият Чанглинг Ринпоче се е занимавал повече с Нйингма обаче и имал две групи ученици, Кагю и Нйингма. Той  починал на 50 годишна възраст и не е напускал Тибет.

След смъртта на четиринадесетия Чанглинг Ринпоче има две въплъщения. Единият е настоящият Чанглинг Ринпоче в манастира Шечен в Непал, а другият е все още в Тибет. Все още има Кагю и Нйингма групи ученици, като настоящият Чанглинг Ринпоче е свързан с Нйингма групата.

Речунг Кагю

В Тибет е имало две седалища на приемствеността на Речунгпа. Едното било Речунг Пал, а другото Чанглинг. Чанглинг е в област Шигадзе, между Шигадзе и Сакя. Манастират Нгор на Сакя и манастира Чанглинг са разделени от една планина. Кагю практиката в тази приемственост е Речунг Кагю традицията. Тази традиция все още не е преподавана в никоя западна страна.

Речунгпа практиката обхваща всичко от подготвителните практики до Махамудра. Най-висшите Махамудра учения са ученията на безформените дакини. Миларепа е преподавал на всички еднакво, но най-близкият син на сърцето му бил Речунгпа, така че Миларепа написал учения от етапа на развитие до етапа на завършване само за него. Тези учения не са били преподавани чрез песни, а са написани от самия Миларепа. По тази причина Речунг Кагю притежава изключително директните обяснения на самия Миларепа  - обяснения, които не са предадени от учител на ученик, а съдържат точния възглед на самия Миларепа. Това все още не е преведено, тъй като никой не го практикува на Запад - тези учения съществуват само на тибетски език.