По-големият брат на Кхйенце Ринпоче бил разпознат като въплъщение на Сандже Нйепа, голям учител, чието седалище било Бенчен. Въпреки че бил много религиозен, баща му изобщо не бил радостен, защото първият му син вече бил монах и той нямал никакво желание да позволи на всички останали да поемат по пътя на монашеския живот. Кхйенце Ринпоче си спомня:“Докато майка ми е била бременна с мен, четвъртия си син, семейството отишло да се срещне с Мифам Ринпоче, един велик Лама, който живеел в отшелничество на около половин час път пеша от нашия имот. Мифам Ринпоче незабавно попитал дали майка ми е бременна. Родителите ми потвърдили това и го попитали дали е момче или момиче. ‘Син е’, казал Мифам Ринпоче, ‘и е много важно да ме уведомите в момента в кйто той се роди.’

“Той дал на майка ми защитно въженце и няколко благословени таблетки на Манджушри, Будата на мъдростта, със заръката да ми бъдат дадени в момента в който се родя. На деня в който съм се родил, преди да вкуся от майчиното си мляко, един лама написал на езика ми сричката Дхи, семенната сричка на мантрата на Манджушри, използвайки стритите на прах таблетки смесени с малко шафранена вода.

“Когато съм бил на три дни родителите ми ме отвели да се срещна с Мифам Ринпоче, който казал нещо подобно на това, че съм специално дете. Още при раждането си съм имал дълга черна коса, която се спускала пред очите ми. Баща ми попитал дали трябва да бъде отрязана, но Мифам Ринпоче казал не, и сам я завързал на пет снопа, като косата на Манджушри. По молба на майка ми той ми дал име – Таши Палджор (Благоприятната Слава), като го написал сам на едно късче хартия, което майка ми след това винаги държеше в чантичката си с молитви. Малко след това родителите ми отново ме завели при Мифам Ринпоче. Той ми дал посвещение в Манджушри и казал, ‘През всичките ти бъдещи животи ще се грижа за теб.’ Аз чувствам че тази негова благословия е единственото най-важно събитие в целия ми живот.

“Когато бях на една годинка един велик Лама от Сакя, Лотер Уангпо, дойде в къщата ми. Той беше най-напредналия Сакя ученик на Джамянг Кхйенце Уангпо. Той ми даде своята благословия, изпя няколко молитви и каза на майка ми, ‘Това дете е различно от всички други.’ Даде ми едно мънисто от броеницата на Джамянг Кхйенце, което носеше около врата си. Той също ми даде и един дълъг бял копринен церемониален шал (ката), казвайки: ‘Това момче е еманация на моя учител, Джамянг Кхйенце Уангпо. В продължение на три дни и нощи имам сънища и видения на Кхйенце Уангпо и когато видях детето нямам абсолютно никакво съмнение за това.’

“По всички важни въпроси баща ми искаше съвета на Мифам Ринпоче и по този случай Мифам Ринпоче казал, ‘Все още е малко рано публично да разпознаем детето като въплъщение на Кхйенце. Това може да провокира препятствия.’ Така че за момента баща ми не ме предложил на Лотер Уангпо, нито ме изпратил в манастира Дзонгсар.

“Когато бях на две годинки, Мифам Ринпоче почина и Шечен Гялтсап Ринпоче дойде, за да участва в погребалните церемонии. По време на посвещението му редовно го посещавах. Той казал на баща ми, че по-късно трябва да бъда заведен при него в манастира Шечен, тъй като ще бъда от полза за Будистките учения и съществата. Баща ми го попитал какви признаци е видял за такова нещо. Шечен Гялтсап Ринпоче, който много рядко говорел за такива неща, отговорил, че предишната нощ сънувал сън, в който образът на богинята Церингма, Защитницата на Дългия Живот, от нашия храм се превърнал в самата богиня, която му казала да се грижи за това дете, което ще бъде от полза за съществата. Баща ми, който бил много директен, казал, че ако това било наистина вярно ще ми позволи да отида в Шечен но ако целта била просто да ме качат на трон в манастира и да ме оплетат в религиозната политика нямало да ме пусне. Гялтсаб Ринпоче го уверил, че ще бъда от полза за ученията и съществата, така че баща ми се съгласил да ми позволи да отида. Тогава обаче съм бил все още много малък за да ме изпратят в Шечен.”

Когато семейството му пътувало на поклонения, други велики лами, като Таклунг Матрул и Адзом Друкпа казвали,че детето е прероден учител, но баща му не искал да му позволи да стане лама, защото имал голямо семейство, имоти и много земя, за която трябвали грижи. Кхйенце Ринпоче обаче разказва:

“Същата тази година се изгорих много сериозно. Лятото в нашата ферма беше най-натовареното време от земеделската година, по време на което наемахме много работници. За да бъдат хранени всички се готвеха огромни количества супа в един гигантски казан. Един ден, докато си играех с брат си, паднах в казана с врящата супа. Долната част от тялото ми беше толкова изгорена, че бях прикован на легло в продължение на много месеци, сериозно болен, въпреки множеството молитви за дълъг живот, които семейството ми рецитираше за мен.

“Баща ми ме попита в отчаянието си, ‘Какви ритуали мислиш, че ще ти помогнат да се оправиш? Ако има нещо, което би могло да ти спаси живота, трябва да го направим!’

“Онова, което най-много исках беше да стана монах, така че отговорих, ‘Ще помогне, ако нося монашески дрехи.’ Баща ми нареди и бързо ми ушиха монашески дрехи. Когато се завих с тях върху леглото ми се почувствах изпълнен с радост. Бях сложил на възглавницата си също и едно звънче и едно ритуално барабанче.

“Още на следващия ден помолих Лама Йосел, доживотния прислужник на Мифам Ринпоче, да дойде и да ми обръсне главата. Чух че неколцина от дългогодишните ни прислужници са плакали онзи ден, с думите ‘Сега, след като последния Дилго прие монашеските обети, дойде краят на семейния род.’ Но аз бях толкова щастлив, че скоро здравето ми се подобри и рискът от ненавременна смърт отшумя. Тогава бях на десет годинки.”

На Север от Деге е Шечен, един от шестте основни манастира на Школата Нйингма. Там е било мястото, на което близкият ученик на Лама Мифам и на Кхйенце Уангпо, Шечен Гялтсап Ринпоче (1871-1926) формално разпознал и коронясал младия Дилго Кхйенце Ринпоче като един от петте прерожденци на този велик учител. Момчето тогава било на дванадесет години. Кхйенце Ринпоче разказва за тези златни години, които прекарал с учителите си:

“Когато пристигнахме, прислужникът на Гялтсап Ринпоче ни приветства с два церемониални шала, един за мен и един за по-големия ми брат Нйенпа Ринпоче. Той предаде желанието на Гялстаб Ринпоче и двамата да изчакаме до благоприятен ден в който да се срещнем с него, защото това щеше да бъде първата ми среща с него в Шечен. Шедруп обче, който беше ходил там преди, можеше да се вижда с него когато пожелаеше.

“Чакахме три дни преди да повикат и за мен, очаквайки за пръв път да се срещна с учителя си, тези дни бяха много дълги. Най-сетне бяхме отведени до неговата отшелническа обител. Гялтсап Ринпоче беше облечен в жълто яке, подплатено с кожа, вместо с монашеските си роби. Косата му, закъдрена накрая, беше порастнала достатъчно дълга, за да покрива раменете му, защото рядко напускаше отшелническата си квартира. Седнахме и ни сервираха сладък шафранен ориз. Гялтсап Ринпоче искаше да знае всичко за учителите, които беше срещнал Нйенпа Ринпоче и за ученията, които беше получил. Нйенпа Ринпоче отговаряше на въпросите му в продължение на около три часа.

“Обителта на Гялтсап Ринпоче беше кацнала на една скала върху планинския склон на около четиридесет и пет минути пеш над манастира Шечен. Пътеката до това красиво място беше доста стръмна и хлъзгава по време на дъждовния сезон. От прозореца се виждаше манастира и реката долу ниско в долината, опасани отвсякъде от планини, които бяха покрити със сняг през по-голямата част от годината.

“Безспорно Гялтсап Ринпоче беше един от най-изучените и осъществени лами на своето време. Той веднъж започнал три-годишно отшелничество, но за всеобща изненада след само три месеца излязал и казал, че бил завършил предварително начертаната си програма. На следващата сутрин прислужникът му забелязал една стъпка, отпечатана в скалния праг на отшелническата му стая. Този камък по-късно беше махнат от там от учениците му и до ден днешен може да бъде видян в манастира Шечен.

“В манастира имаше повече от двеста монаси. Техен абат беше Шечен Рабджам Ринпоче, друг от основните ми учители, и той се грижеше за обучението на монасите и им даваше посвещения. Той също така посещаваше и други манастири за да преподава и пътуваше много, понякога чак до централен Тибет.

“В Шечен имаше и трети велик учител, Шечен Конгтрул Ринпоче. Той живееше от другата страна на планината, спрямо обителта на Гялтсап Ринпоче, върху друг плосък връх – място на прекрасни поляни, покрити през лятото с жълти цветя. Шечен Конгтрул беше голям медитатор и, като Шечен Гялтсап, не се занимаваше с администрацията на манастира, за която се грижеше Шечен Рабджам.

“В продължение на няколко месеца Шечен Гялтсап ни даваше всичките най-важни учения от традицията Нйингма. Докато даваше упълномощаванията често бях поразен от великолепието и величието на неговия израз и очи, докато, с жест посочвайки към мен, показваше същността на ума. Чувствах, че освен собствената ми нищожна преданност, която ме караше да виждам учителя като обикновен човек, това всъщност беше съвсем същото като когато Гуру Ринпоче е давал упълномощаванията на двадесет и петимата ученици. Увереността ми ставаше все по-силна и по-силна и когато той отново се вглеждаше в мен и ме посочваше, питайки ‘Каква е същността на ума?’ аз си мислех с огромна преданост, ‘Това е един наистина велик йоги, който може да види абсолютната същност на реалността!’ и започвах сам да разбирам как да медитирам. При следващото си посещение в Шечен получих послушническите обети от Гялтсап Ринпоче.”

Преди да се срещне със Шечен Гялтсап, Кхйенце Ринпоче прекарал много месеци, изучавайки Будистката философия с най-големия учен и отшелник по онова време, Кхенпо Шенга. Той получил от него учения върху Пътя на Бодхисатва (Бодхисаттвачаряаватара) и Мадхямака философията (“средния път”).

Шечен е мястото, на което Кхйенце Ринпоче се срещнал с Джамянг Кхйенце Чхокйи Лодро, който също бил отишъл да получава учения от Шечен Гялтсап. На края на ученията Шечен Гялтсап коронясал младото момче като въплъщение на ума на Джамянг Кхйенце Уангпо. Кхйенце Уангпо е имал пет въплъщения, които били съответно еманации на неговото тяло, реч, ум, качества и дейност. Кхйенце Чьокйи Лодро бил въплъщението на неговата дейност. Кхйенце Ринпоче обяснява:

“На сутринта на коронясването изкачих пътечката към отшелническата обител. Вътре беше поставен един голям трон. Шечен Конгтрул, който тогава все още беше много млад, държеше благоухания, а Шечен Гялтсап беше облечен в най-хубавите си дрехи. Те ми казаха да седна на трона. Те пееха стихове, описващи съчетаването на петте съвършени обстоятелства на време, място, учител, учение и ученици. Гялтсап Ринпоче изпълни церемонията и ми даде свещенни обекти, символизиращи тялото, речта, ума, качествата и дейността на Будите. След това ми даде един писмен документ, който гласеше:

‘Днес аз взимам сина на семейство Дилго и го разпознавам като превъплъщение на Джамянг Кхйенце Уангпо. Именувам го Гюрме Тхегчхог Тенпай Гялцен, Непоклатимото Победоносно Знаме на Върховната Колесница. Поверявам му ученията на великите учители от миналото. Сега, ако умра, няма за какво да съжалявам.’

“Тези и други събития в течение на около пет години бележеха времето, което прекарах с Гялтсап Ринпоче в Шечен. Докато бях там не живеех в самия манастир, а в отшелническата обител горе на хълма.

“След това заминах отново за дома си. В продължение на около година стоях в отшелничество в една пещера. През зимата, без да прекъсвам отшелничеството си, помолих учения Кхенпо Тхубга да дойде и да ми даде подробни учения върху Тантрата на Тайната Същност. Той обясни целия текст три пъти, и аз научих наизуст и коренния текст и коментара на Лонгченпа от триста страници.

“По някое време по-късно, отидох до Кянгма Ритро, където живееше Кхенпо Тхубга. Там нямаше манастир или други постройки, само шатри. Там бях, когато на тринадесет годишна възраст научих от едно писмо на баща ми, че Гялтсап Ринпоче е починал. За момент умът ми стана празен. След това изведнъж споменът за моя учител възникна толкова силно в ума ми, че ме съкруши и заплаках. Този ден чувствах сякаш сърцето ми е изтръгнато от гърдите. Отидох обратно в Денкхок и започнах едно отшелничество в планините, което продължи тринадесет години.”

Кхйенце Ринпоче ни разказва за важността на духовния учител:

“Един кристал приема цвета на плата, върху който е поставен, независимо дали е бял, жълт, червен или черен. По същия начин, хората с които прекарваш живота си, в зависимост от това дали влиянието им е добро или лошо, ще повлияят много на посоката, която живота и практиката ти ще вземат.

“Ако си прекарваш времето с истински духовни приятели това ще те изпълни с любов към всички същества и ще ти помогне да видиш колко отрицателни неща са привързаността и омразата. Живеенето с такива приятели и следването на техния пример ще те пропие естествено с техните добри качества, точно както птичките, кръжащи около една златна планина са обагрени от златното и сияние.

“За да се освободиш от самсара и за да постигнеш всезнанието на просветлението ти се нуждаеш от автентичен учител. Такъв учител винаги мисли, говори и действа в съвършена хармония с Дхарма. Той ти показва какво да правиш, за да напреднеш по пътя и какви препятствия да изоставиш. Един автентичен духовен учител е като платното, което позволява на лодката да прекоси бързо океана.

“Ако се доверяваш на думите му, ще намериш изхода си от самсара лесно. Просветлението не е нещо, което може да бъде постигнато само като следваш собствените си идеи - всеки отделен етап от практиката ти, независимо дали в сутра или тантра, се нуждае от обяснение от квалифициран учител.

“Казано е, че Будите от миналото, тези от настоящето и тези от бъдещето всички са постигнали или ще постигнат просветление, следвайки учител.”

В последствие Кхйенце Ринпоче сам се превръща в архетип на духовен учител, някой, чието вътрешно пътуване го е довело до необикновенна дълбочина на познанието и му е позволило да бъде, за всеки, който го е срещал, един извор на любяща доброта, мъдрост и състрадание. За да постигне тези необикновени качества, Кхйенце Ринпоче прекарва по-голямата част от следващите тринадесет години в мълчаливо отшелничество. В изолирани обители и пещери дълбоко в дивите гористи хълмове в близост до рожденното му място Денкхок той постоянно медитирал върху желанието да доведе всички чувстващи същества до свободата и просветлението. Той ни разказва за годините, прекарани в отшелничество:

“Практикувах от ранните часове преди зазоряване до обяд, и от следобяд до късно през нощта. На обяд четях от книгите си, рецитирайки ги на глас, за да ги науча на изуст. Останах в една пещера в Скалната Обител в продължение на седем години, при Бялата Горичка три години и из други пещери и колиби за по няколко месеца, заобиколен от гъсти гори и снежни планини. Пещерата ми нямаше врата и малки мечки имаха навика да идват и да душат около входа, но не можеха да се изкачат по стълбата и да влязат вътре. Отвън в гората живееха лисици и всякакви птици. Не много далеч имаше и леопарди. Те хванаха едно малко кученце, което живееше с мен. Една кукувица живееше наблизо, и тя ми беше будилник. Щом я чуех, около три часа през нощта, ставах и започвах сесия медитация. В пет си приготвях малко чай, което означаваше, че нямах нужда да виждам никой до обяд. Вечерта оставях огъня да изгасне бавно, така че на следващата сутрин въгленчетата все още да са достатъчно топли, за да могат да бъдат раздухани. Можех да съживя огъня и да си направя чай в голямото си гърне без да ставам от мястото си, просто като се навеждах напред. Имах със себе си много книги. Пещерата беше доста просторна, достатъчно висока за да не си удрям главата, когато се изправям, но леко влажна. Като повечето пещери тя беше хладна през лятото и задържаше някаква топлина през зимата.

“Живях в пещерата на Скалната Обител без да излизам от отшелничество в продължение на седем години. Родителите ми идваха да ме видят от време на време. Бях на шестнадесет години, когато започнах това отшелничество. През цялото време седях в една дървена кутия с четири стени, като от време на време си протягах краката. Шедруп, по-големия ми брат, беше учителя ми в отшелничество, и той ми каза, че ако не се разхождам отвън от време на време може сериозно умствено да си навредя, но аз нямах ни най-малко желание да излизам. Шедруп също практикуваше, в частично отшелничество, в една близка колиба. С него имаше един прислужник, който от време на време отиваше да донесе провизии от нашата къща, която беше на три часа езда от там. Когато се завърнах в Кхам през 1985г. Срещнах този прислужник отново, все още жив.

“В продължение на пет или шест години не ядох месо. Три години не проговорих нито дума. По пладне, след обяда си, се отпусках малко и изучавах някои книги; никога не си губех времето без да правя нищо. Брат ми Шедруп често ме подканваше да композирам молитви, духовни песни или поеми, което според него щеше да ми помогне да се упражнявам в писане. Много ми беше лесно да пиша и към края на този период бях написал около хиляда страници, но по-късно, когато избягахме от Тибет, всичко това се загуби.

“След това се преместих в Бялата Горичка. Там си направих дървена колиба с един малък прозорец.”

Съпругата на Кхйенце Ринпоче, Кхандро Лхамо, ни разказва:

“Ринпоче никога не лягаше през нощта, той спеше седнал изправен в своята дървена кутия. Вечерта, след вечеря, започвше медитацията си и не проговорваше до обяд на следващия ден. На обяд брат ми ме извикваше и всички ядяхме обяда си заедно и говорехме малко. Веднага след това Ринпоче започваше нова медитация и не се виждаше с никой до вечерта. Това беше при Бялата Горичка, където Ринпоче прекара три години в отешелничество. Това беше след като се роди първата ни дъщеря, Чимей. Дори и след отшелничеството си Ринпоче оставаше в семейната къща по седмица, две и след това отново се завръщаше в обителта си.”

След завършването на отшелничеството си на двадесет и осем годишна възраст Кхйенце Ринпоче прекарва много години с Дзонгсар Кхйенце Чьокйи Лодро (1893-1959), който беше, като него, въплъщение на първия Кхйенце. Кхйенце Ринпоче считаше Чьокйи Лодро за свой втори основен учител и изпитваше огромно уважение към него. След получаването на шестмесечните упълномощавания на Сбирката от Разкрити Съкровища от него, Кхйенце Ринпоче му казва, че желае да прекара остатъка от живота си в усамотена медитация. Но Кхйенце Чьокйи Лодро бил непоклатим. ‘Твоят и моят ум са едно,’ казал той. ‘За теб е дошло времето да преподаваш и да дадеш на другите безбройните скъпоценни учения, които си получил.’ Затова от тогава насетне Кхйенце Ринпоче работеше постоянно за благото на всички живи същества с неуморната енергия, характерна за Кхйенце учителите. Той разказва за времето, прекарано в Дзонгсар:

Кхйенце Чьокйи Лодро също бил откривател на съкровища (тертон) и той веднъж казал на Кхйенце Ринпоче: “‘Ти трябва да откриеш много съкровища, с които да облагодетелстваш другите. Имах сън миналата вечер. Имаше облаци с формата на осемте благоприятни символа и много други форми и около тях в небето имаше много Буди и Бодхисатви. От тези облаци падна изобилен дъжд от нектар, носейки полза на съществата. Ти трябва да разпространиш своите терми.’ Той ме помоли да му дам посвещенията от някои от моите съкровища и аз му ги дарих.”

В едно от тези Терма видения Кхйенце Ринпоче видял цялата мандала на Будата на вечния живот (Амитаюс) на повърхността на едно езеро в централен Тибет. След това видение той написал цял том учения и духовни практики. Като цяло, духовните терма съкровища на Кхйенце Ринпоче заемат пет тома.

Кхйенце Чьокйи Лодро след това помолил Кхйенце Ринпоче да замине за Реконг в провинция Амдо и да преподаде Съкровищницата на Разкритите Учения. Кхйенце Ринпоче предал тези скъпоценни посвещения и учения за период от четири месеца на хиляда и деветстотин йогина. Кхйенце Ринпоче се срещнал и учил при много други учители, общо петдесет, получавайки ученията им като ваза, която се напълва до ръба.

В края на 1950-те, при започването на войната в Кхам, Кхйенце Ринпоче и неговото семейство успели да осъществят едно рисковано бягство до централен Тибет, оставяйки всичко зад себе си, включително скъпоценните книги на Ринпоче и повечето от собствените му творби. Заедно, те предприели голямо поклонничество през провинциите У и Цанг. След това, в продължение на шест месеца Кхйенце Ринпоче седял пред известната коронована статуя на Буда в Лхаса, за да изпълни сто хиляди приношения на мандалата на вселената. В Лхаса бушувала епидемия, така че той също извършил много ритуали и молитви за болните и умиращите, без да обръща внимание на страховете на семейството си, че сам ще се зарази. По време на епидемията майка му и по-възрастният му брат Шедруп починали.

В Тсурпу, седалището на Кармапа, на северозапад от Лхаса, Кхйенце Ринпоче, неговото семейство и неколцина ученици решили да заминат в изгнание. Те достигнали границата на Бутан, като не им било останало почти нищо за храна. Бутанското правителство им оказало гостоприемство. Когато достигнали едно място, наречено Уангди Пхотранг, някой чул по едно малко радио новината, че Кхйенце Чьокйи Лодро бил починал в Сиким. Тогава Дилго Кхйенце Ринпоче бил на четиридесет и девет години. Той заминал да проведе кремацията на Кхйенце Чьокйи Лодро в Сиким. В Калимпонг и Дарджелинг се срещнал и с други велики лами, като Дуджом Ринпоче и Канджур Ринпоче, с които обменил учения.

По молба на кралското семейство, Кхйенце Ринпоче заминал, за да живее в Бутан. Той станал учител в едно училище в близост до Тхимпу, столицата. Скоро вътрешното му съвършенство привлякло към него множество ученици и с изминаване на годините той станал най-почитания будистки учител в Бутан, почитан от всички, от Краля, до най-скромния фермер.

Бутан е едно планинско кралство, което е успяло да остане непревзето и независимо още от времето, когато Ваджраяна Будизма е бил въведен през осми век от Гуру Ринпоче. След това през петнадесети век там се появил Бутанския тертон Пема Лингпа, а през седемнадесети век там живял влиятелния Тибетски учител Шабдрунг Нгауонг Намгял. Будистката култура успяла да процъфти там недокосната, и ценностите й са дълбоко вкоренени в умовете на хората. На върха на всеки хълм има малък храм, заобиколен от молитвени знаменца, трептящи на вятъра. Молитвените колела се въртят ден и нощ от ветрове и поточета. Планини и гори са осеяни с отшелнически обители в които отшелници посвещават живота си на медитация.

По няколко пъти годишно Кхйенце Ринпоче провеждаше големи церемонии, наречени друпчен, или ‘голямо постижение’, продължаващи от осем до четиринадесет последователни дни и нощи. Веднъж Кхйенце Ринпоче прекара две седмици в Пещерата на Тигровото Гнездо при Паро Таксанг. Там той направи приношения със сто хиляди маслени лампички и даде много учения и посвещения. Докато беше там той имал видение на великия лама от осемнадесети век Джигме Лингпа, който имал книга вързана в косата на главата си и бил облечен с бяла роба и с шал на червени и бели раета. Той поставил ръка върху главата на Кхйенце Ринпоче и му казал: ‘Ти си наследникът на моите учения, Сърдечната Есенция на Необятното Пространство (Лонгчен Нйингтиг). Можеш да правиш с тях каквото си поискаш.’ Джигме Лингпа също му казал, че за да се запази мира в Бутан и за да се осигури запазването на Будистките учения трябва да се построят четири големи ступи. Всяка ступа трябвало да съдържа сто хиляди миниатурни глинени ступички. Това било изпълнено според инструкциите.

След избягването си от Тибет и пристигането в Индия, Кхйенце Ринпоче станал един от основните учители на Негово Светейшество Далай Лама. Той се бил срещал с него в Лхаса няколко пъти преди. Не дълго след като Кхйенце Ринпоче достигнал Индия всички основни Лами на четирите школи на Тибетския Будизъм се събрали в Дхарамсала, седалището на Далай Лама в Индия, за да отправят молитви за дългия му живот и за да обсъдят запазването а Будистките учения в изгнание. Школите Нйингма, Кагю и Сакя били помолени да изберат представител, който да даде на Негово Светейшество мандала, символизираща цялата вселена. При такива случаи онзи, който прави приношението традиционно започва, като изнася дълга, научна лекция описваща вселената според Будистката космология и основните постановки на Будистката история и доктрина. Обикновено някой голям учен съставя тази реч в продължение на няколко седмици и я прочита на събитието, но Кхйенце Ринпоче бил помолен да изнесе беседата само с един ден предизвестие. Въпреки това той приел без много формалности. Един учен чул какво се било случило и почувствал жал, че Кхйенце Ринпоче бил помолен да изнесе толкова важна лекция без да има време да се подготви. Той му донесъл една книга, която съдържала текст на подобна лекция и предложил на Кхйенце Ринпоче да го изучи или направо да чете от там на следващия ден. Кхйенце Ринпоче благодарил учтиво на учения, но сложил книгата на масата си, продължавайки разговора, който водел с посетителите си и след това си легнал да спи.

На следващия ден, когато дошло времето да се изнесе лекията в присъствието на Далай Лама и събранието от учени, Кхйенце Ринпоче се изправил, отворил за пръв път книгата, и държейки я без да обръща страниците изнесъл изключително ерудирана лекция, която продължила около два часа. На края, когато се правело приношението на осемте благоприятни обекта на Негово Светейшество, в момента в който той взел раковината в ръцете си изтрещяла гръмотевица.

Всички били поразени от учеността на Кхйенце Ринпоче, която от тогава насетне станала известна из цялата тибетска общност в Индия. На следващият ден, когато Кхйенце Ринпоче се сбогувал с него, Негово Светейшество казал: ‘Това вчера с гръмотевицата беше благоприятен знак, нали?’

След това Далай Лама канел Кхйенце Ринпоче в своята резиденция в Дхарамсала много пъти. През годините, Кхйенце Ринпоче го дарил с по-голямата част от основните ученя на традицията Нйингма. Далай Лама казва за Кхйенце Ринпоче:

“Кхйенце Ринпоче е един от най-важните ми Гуру. Още от най-първата си среща с него имах ясни знаци за много специална кармична връзка с него. По-късно получих учения от него, за които днес съм много благодарен. Той е един велик практикуващ и велик учен, без да споменавам за скритите му качества. Аз особено оценявам неговото не-сектантско отношение. Въпреки славата му и многото му последователи той винаги остава много нежен и смирен. Това е много забележително. Будата е обяснил в големи подробности качествата на един автентичен Гуру. Аз откривам всички тези качества в Кхйенце Ринпоче.”

Всяко от постиженията на Кхйенце Ринпоче в различни области е повече от достатъчно за да запълни цял един живот. Около двадесет години практикуване в отшелничество, невероятна дълбочина и обхват на ученията му, които отнемат поне по няколко часа на ден в продължение на повече от половин век, двадесет и пет големи тома писмени творби; многобройни големи проекти за запазването и разпространението на Будистката мисъл, традиция и култура, наглеждани и ръководени лично от него – Кхйенце Ринпоче неуморно придаваше форма на своето доживотно посвещаване на Будизма.

Познаването му на невероятното разнобразие от Тибетска Будистка литература най-вероятно нямаше равно, и той наследи целеустременоста на Джамянг Кхйенце Уангпо да се запазят и направят достъпни текстовете на всички традиции, особено онези, които бяха застрашени от изчезване. По време на живота на Кхйенце Ринпоче уникалното наследство на Тибет беше застрашено от голямата вълна на Културната Революция. Неизчислим брой книги в безброй манастирски библиотеки бяха систематично унищожени, а малко от ламите и учените, които избягаха в изгнание успяха да вземат своите скъпоценни книги със себе си по време на прибързаното и опасно пътуване, като често пристигаха на границата с малко повече от дрехите, в които бяха облечени. В повечето случаи, въпреки това, текстовете оцеляха, дори и само в едно или съвсем малко копия. Постепенно набирайки инерция в продължение на две десетилетия, когато средствата и хората за това станаха достъпни, започна огромната задача на повторното публикуване на почти цялата Тибетска литература. Самият Кхйенце Ринпоче, с усилията си през годините да редактира и публикува важни текстове, запази повече от триста тома за бъдещите поколения.

Често допълващи и обясняващи творбите на големите учители от миналото, собствените писания на Кхйенце Ринпоче съставляват една достоверна енциклопедия от текстове за практиката, коментари, молитви, поеми и съвети. Но Кхйенце Ринпоче беше нещо повече от велик учен. Няма съмнение, че онова, което той считаше за най-важно и което му доставяше най-голямо удоволствие, беше когато ученията които сам беше осъзнал и предал бяха практикувани от другите.

Той преподаваше във всеки свободен миг от деня си, неуморно откликвайки на всички молби за инструкции и духовни напътствия. Той често преподаваше по цял ден в продължение на месеци на групи, съставени от няколко дузини до няколко хиляди души. Дори и след цял ден преподаване, той удовлетворяваше някоя лична молба и преподаваше на един човек или на група хора в стаята си до късно през нощта. По време на целодневните ритуали, докато всички останали се възползваха от обедната си почивка, той ядеше бързо и изплзваше всяка оставаща минута до възобновяването на церемонията, за да даде на хората обяснения върху няколо страници медитационен текст, или философски коментар.

Всеки който е чувал как Кхйенце Ринпоче преподава е бил поразен от невероятния му изказ. Поглеждайки рядко към писмения текст, той говореше без усилие и с постоянен ритъм, равномерно, без да набляга на нищо, в един постоянен поток без пауза или колебание, сякаш четеше от някаква невидима книга в памета си. По някакъв начин ставаше така, че предметът на беседата винаги беше обхванат от началото до края, точно в предварително определеното време, и то точно според нивото на разбиране на публиката. Изречени от него, дори и няколко прости думи можеха да отворят вратата към цяла последователност от нови прозрения в духовния живот.

Независимо къде пребиваваше, Кхйенце Ринпоче ставаше от сън много преди зазоряване за да се моли и да медитира в продължение на няколко часа, преди да се заеме с непрекъснат поток от дейности до късно през нощта. Той изпълняваше невероятна ежедневна работа с пълно спокойствие и видна липса на всякакво усилие.

Въпреки че беше изключително нежен и търпелив, присъствието на Кхйенце Ринпоче, неговия необятен ум и могъщо физическо излъчване будеха страхопочитание и уважение. С близки ученици и прислужници той можеше да бъде много строг, защото знаеше, че един добър ученик “става по-силен при силна дисциплина”. Той никога не говореше грубо на посетител или на онези, които не са негови близки ученици, но към собствените си ученици беше безкомпромисен и се грижеше те никога да не могат да се отпуснат в небрежно поведение, думи или мисли. За онези, които живееха в близост с него също така беше някак очевидно, че той можеше ясно да види всяка преструвка и лицемерие. Въпреки че Будистките учения посочват, че няма по-добър свидетел на делата ни от собствения ни ум, неговово любящо и в същото време стабилно присъствие имаше могъщо влияние върху учениците му и се грижеше умовете им да не се отклоняват.

В началото на 1991 г. Кхйенце Ринпоче започна да показва първите признаци на лошо здраве, докато преподаваше в Бодхгая. Завършвайки въпреки това програмата си там той отпътува до Дарамсала и без видима трудност прекара един месец, давайки важни посвещения и предавания на Негово Светейшество Далай Лама, за които последният беше молил в продължение на много години. Обратно в Непал, с напредването на пролетта стана очевидно, че здравето му се влошава постоянно. Той прекарваше по-голямата част от времето си в мълчаливи молитви и медитация, като отделяше само по няколко часа дневно, за да се срещне с онези, които най-много се нуждаеха да го видят. Наложи му се да отмени едно четвърто пътуване до Тибет, където беше планирал отново да посети манастира Шечен. Вместо това, той избра да прекара три и половина месеца в отшелничество срещу Тигровото Гнездо, Паро Таксанг в Бутан – едно от най-свещените места, благословени от Падмасабхава.

След отшелничеството здравето на Ринпоче изглеждаше по-добро. Той посети няколко от учениците си които бяха в отшелничество и им говореше за крайния учител, който е отвъд раждането и смъртта и отвъд физическо проявление. Малко след това обаче той отново започна да показва признаци за болест, и в продължение на дванадесет дни беше почти напълно неспособен да яде и пие. На 27 Септември 1991 година на смрачаване той помоли прислужниците си да му помогнат да седне изправен и заспа спокойно. В ранните часове на утрото дишането му спря и умът му се разтвори в абсолютната необятност.

Така завърши необикновеният живот на Кхйенце Ринпоче, живот, прекаран само в изучаване, практика и преподаване от ранно детство. Независимо къде се намираше, ден или нощ, в един и същи непрекъснат поток от доброта, хумор, мъдрост и достойнство, всяко негово усилие беше насочено към запазването и изразяването на всички форми на Будисткото учение.

По молба на ученици от Тибет и цял свят, тялото му беше запазено в продължение на една година, с използването на традиционни методи за балсамиране. То също така беше пренесено от Бутан в манастира Шечен в Непал за няколко месеца, за да могат повече хора да дойдат и да засвидетелстват уважението си. Всеки петък (денят на смъртта му) в продълцение на първите седем седмици, около ступата Бодханатх в близост до манастира Шечен се правеше приношение със сто хиляди маслени лампички. Цялата тибетска общност се присъедини към монасите при подготовката и запалването на лампичките.

Накрая тялото му беше кремирано близо до Паро в Бутан, през Ноември 1992 г., с една три дневна церемония на която присъстваха над сто важни Лами, кралското семейство и министрите на Бутан, петстотин западни ученици и голямо множество от около петдесет хиляди ученици – събиране на хора без прецедент в историята на Бутан.