Жени монахини и аскети, практикуващи и духовни учители са играли важна роля в Тибет. Въпреки че в типично патриархално общество ролята на жените често е трудна, в тибетския Будизъм жените са почитани и символизират мъдростта. Имало е много просветлени жени учители, като Кхандро Йеше Цогял, Джомо Менмо, Мачик Лабдрон, Джетсун Минджур Палдрон, Сера Кхандро и Шуксеп Джетсун. След тибетското изселване извън Тибет обаче са построени много малко метоси.

Кацнал на скалистите хълмове южно от Тимпу, столицата на Бутан, в изолирана местност известна като Сисинанг, метоха Шечен Оргйен Чозонг е едно от малкото места в Бутан, където могат да учат и практикуват жени. Бутан е единствената страна, приела Ваджраяна Будизма за официална религия. Този малък метох е първия монашески център, построен от Дилго Кхйенце Ринпоче след бягството му от Тибет. Там той е дал множество важни учения и красивите фрески на храма са нарисувани според неговите инструкции.

В момента четирдесет и пет монахини, главно от Бутан, между 15 и 60 години, живеят и учат в метоха под ръководството на Шечен Рабджам Ринпоче. Метохът предоставя на жени рядката възможност да се учат и възпитават в приемствеността на Дилго Кхйенце Ринпоче. Метохът осигурява пълното образование на монахините и в добавка на това покрива всички разходи за тяхната храна, подслон и облекло. Единадесет от тези монахини са получили степента на Бикшуни в Хонк Конг и са първата група монахини от традицията Нйингма на тибетския Будизъм, която получава тази пълна степен.

През 1998, Шечен Рабджам Ринпоче и Кхандро Ламо, (1913-2003) жената на Дилго Кхйенце Ринпоче, започнаха процеса на подобряване на съоръженията на метоха, за да посрещнат растящото търсене на пригодни условия и задълбочени учения за монахини в Бутан. На мястото бяха прокарани вода и електричество и беше построена сграда с 12 двойни стаи, както и зала за изучаване.

Двама учени завършили Шечен Шедра преподават обширен курс по медитация и изучаване, включително четене и писане за по-младите момичета. По-възрастните монахини следват петгодишен курс и това обучение ги подготвя да се върнат в своите общности, за да преподават и да създават по-нататъшни възможности за жените.

Спешно е нужна допълнителна работа, която да осигури растежа на общността и да осигури адекватно качество на живот на тези самоотвержени жени. За да посрещне техните нужди, Рабджам Ринпоче планира да построи трапезария (в момента няма такава), нова кухня, спални помещения за учителите и монахините в метоха, както и библиотека. След време Шечен Оргйен Чозонг ще има център за отшелничество и ще може да подслони 60 монахини. Целта на Ринпоче е да предостави същия жизнен и образователен стандарт, който получават монасите в Манастира Шечен.